Докато поспре дъжда...

Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...

... и в очакване навярно да завихри
кратки думи в дълъг словоред
той пропусна тихите копнежи
на калинка влюбена в щурец...

... и тогава  с черни многоточия
утрото преля от  топъл дъжд
няколко калинки се поспряха
в дланите ми изведнъж...

... затова им нарисувах пролет
слънчице.. усмихната дъга
и един щурец да им припява
докато поспре навън дъжда...